Парфюмерията е изкуство! Важно е да се подберaт подходящите съставки от качествени суровини и да се комбинират умело. Парфюмерийният „занаят” е много деликатен – изисква нюх, опит, добри познания.

Макар че разнообразието от аромати, марки и парфюми е буквално необятно, съставките които се слагат в тези благоухания не са чак толкова много. Но е важно как се комбинират – в какви съотношения и от какъв произход са те.

Ароматите в един парфюм се делят на три категории – върхови нотки (които се проявяват веднага щом се впръска парфюма), сърцевинни (които стават осезаеми до половин час след като си сложите парфюма) и базисни (които оформят основното ухание и траят най-дълго – те, така да се каже, фиксират парфюма).

 
Сред най-често използваните базисни нотки са кехлибар, пачули, зърна от тонка, мускус, ветивер и сандалово дърво. Всички тези аромати са много трайни и устойчиви – също силно отличителни. Те са използват както в мъжки, така и в дамкси парфюми. Базисните нотки могат да се определят като топли, чувствени, мъхести, натрапчиви, екзотични, опушени, дървесни или тежки.

Кехлибарът, например, е топъл и дървесен аромат, докато зърната тонка придават ориенталски елемент на парфюма. Мускусът е изключително силен аромат и един от най-често използваните като базисни нотки за парфюми. Оригинално, той се е добивал от живи елени в Хималите но днес може да се произвежда и синтетично.

Обикновено много по-голямо разнообразие предлагат сърцевинните и върхови нотки на парфюмите за които ще разкажем в следваща блог статия.

This entry was posted on Tuesday, March 9th, 2010 at 12:07 and is filed under Любопитно, Съветник. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.